Проектозаконът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, представен от Министерството на земеделието и храните през юни 2025 г., поставя началото на амбициозен опит за структурна промяна в българския агрохранителен сектор. Законодателната инициатива цели да коригира системни дисбаланси във веригата на стойността – от производители до търговци – чрез регулации, ограничаващи надценките и въвеждащи квоти за задължително местно снабдяване. Очакванията са тя да осигури по-справедливо разпределение на добавената стойност, по-ниски потребителски цени и по-голяма защита за българските земеделски производители.

Предложеният закон обаче предизвика силен обществен и икономически отзвук, най-вече сред големите търговски вериги, които предупреждават за опасност от пазарни изкривявания и възможни противоречия с принципите на свободната търговия в рамките на ЕС.

Настоящият анализ разглежда основните разпоредби, очакваните ефекти върху заинтересованите страни, потенциалните икономически и правни рискове, както и критичните условия за ефективно прилагане на закона.